Със счупени нокти оставяш бразди

по стените на вълчите ями

изкопани за теб, моя любов.

С тях късаш тънкия плат на деня ми

и разпаряш вход към нощта.

Гласът ти шепти, гладът ти ръмжи:

Ела! Ще те науча как се ходи на лов

в тази твоя дива гора.

Сутрин спиш и дете както се лъже,

изрязвам твоите счупени нокти до дъно,

като на свидна покойница.

Но не всяка сутрин. Аз даже

изобщо не знам

къде е тази ръждясала ножица.

A бъдещето - стар усмихнат слънцеяд -

изпраща срещу мене

чисто нов снаряд

от време.