May 30, 2018, 11:23 PM

Червени сълзи 

  Poetry » Phylosophy
3900 40 119
Пак са узрели червени сълзи по черешата.
Вятърът сприхав замерва душата с костилки.
Гробът ти, мамо... Тука ли някъде беше?
Цяла година тъгуваш под твойта могилка.
Мен ако чакаш, ще буреняса надеждата.
Кака е идвала да оплеви страховете.
Ти и от оня свят щерките свои наглеждаш.
Чувствам – вината ми разполовява сърцето.
Кръстно преливам, слагам ти цвете божурено.
Паля свещица и в пламъка спомен играе.
Скубя през сълзи на болката живия бурен,
обич несбъдната още за тебе ридае. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??