Пак са узрели червени сълзи по черешата.
Вятърът сприхав замерва душата с костилки.
Гробът ти, мамо... Тука ли някъде беше?
Цяла година тъгуваш под твойта могилка.
Мен ако чакаш, ще буреняса надеждата.
Кака е идвала да оплеви страховете.
Ти и от оня свят щерките свои наглеждаш.
Чувствам – вината ми разполовява сърцето.
Кръстно преливам, слагам ти цвете божурено.
Паля свещица и в пламъка спомен играе.
Скубя през сълзи на болката живия бурен,
обич несбъдната още за тебе ридае. ...