30 may 2018, 23:23
Червени сълзи
Пак са узрели червени сълзи по черешата.
Вятърът сприхав замерва душата с костилки.
Гробът ти, мамо... Тука ли някъде беше?
Цяла година тъгуваш под твойта могилка.
Мен ако чакаш, ще буреняса надеждата.
Кака е идвала да оплеви страховете.
Ти и от оня свят щерките свои наглеждаш.
Чувствам – вината ми разполовява сърцето.
Кръстно преливам, слагам ти цвете божурено.
Паля свещица и в пламъка спомен играе.
Скубя през сълзи на болката живия бурен,
обич несбъдната още за тебе ридае.
Често изваждам вързопчето, галя сукмана,
искаше да си облечена с него за края,
но те изпратих по градски, не в твойта премяна.
Може би тръгна кахърна по пътя за рая...
Тези свещички са, мамо, от твоите внуци.
Всеки избрал е посока и търси късмета.
Трудно е сам да се впрегнеш и теглиш каруцата,
но си принуден и някак се справяш с гайлето.
Ето, разказах ти всичко... Дано да олекне
този товар от изстрадани думи мълчани.
С óрехов лист те завивам след мен да не пекне
майското слънце и жежко на теб да ти стане.
А пък сълзите черешови, даже узрели,
тъй ми нагарчат, че трудно ги, мамо, преглъщам.
Всички ще дойдем при теб, но дано сме живели
честно, както ни учехте в родната къща.
26.05.2018
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Приятно ме изненада коментара ти! Благодаря!
-
Могилката вече почти се изгуби, остана тъгата няколко пъти в годината.
-
Любимо мое стихотворение! Благодаря , че си тук, Мариела!🥰
-
Силно и истинско....
-
Това е доста старо стихотворение, Ваня, но явно те е развълнувало.🥰
-
Здравей, мила! Четох и плаках...Нямам думи!
-
Никииии!💖 Имаш много чувствителна душа, а светът е толкова жесток и безцеремонен... Нека ти се случват само красиви изживявания, момчето ми! И Бог да бди над теб!👍
-
Тук се разплаках още от първите строфи!
Наистина е много изстрадано и докосващо! -
Правя го повече от 50 години и може би съм се научила. Накара ме да се усмихна, Миро! По-важното е тези думи да са пълнокръвни и да рисуват живо море от чувства!
-
Страшно умело плетете думите! Изумен съм! Браво!
-
И аз разтварям ръце за прегръдка, мило момиче! ❤️
-
Гуш, Мария!
-
Благодаря ти сърдечно!
-
Имаме нужда от такива творби! Сърцата ни не бива да обръгват! Хубава неделя, мила!
-
В съседния гроб при моя баща вече е погребана и сестра ми, която се грижеше да няма трева и да не изглежда запустяла мамината могилка...
Марго, нека деня ти е огрян от щастливи и усмихващи изживявания, въпреки че е започнал с това тежко стихотворение, мила! -
Отново прочетох и отново ми тръгнаха сълзи. Много е силно!
-
Юлияне, прощавай, че чак сега видях коментара ти! Благодаря ти за високата оценка!
Мариела, твоите сълзи ми казаха толкова много с топлата си човечност! Дори ме прегърнаха! Приех с радост тази прегръдка! -
Сълзите в очите ми са единствените, които имат думи за този стих..... аз нямам.....
-
Изненада ме, че си надникнала назад в годините и си отпила от съкровените ми чувства, Али! 😍
Благодаря, че съпреживя с мен част от мъката, която никога не си отива!❤️🙏 -
Трогателна емоционалност от корена до върха на живата болка…
-
Никое друго мое стихотворение не е събирало толкова много четения и коментари.
Благодаря, че и ти се отби тук, Валя!😍 -
Mного тежко! Истинско! Даже на мен ми загорча...😥
-
Спомням си, че сестра ми ( лека ѝ пръст! ) не издържа да чуе стихотворението до края, хвана се за гърдите и се разплака с думите:
"Ама какви ги пишеш, кака, не мога да слушам повече..!" Нея вече я няма, а маминият гроб ме чака неоплевен от нови страхове и болка... Прости ми, мамо!🙏
Благодаря, че съпреживяхте с мен, Ирка и Валя!💕 -
Ето, разказах ти всичко... Дано да олекне
този товар от изстрадани думи мълчани.
С óрехов лист те завивам след мен да не пекне
майското слънце и жежко на теб да ти стане. -
Колко много приятели са ми дошли на гости, а аз видях това едва сега?
Поздравявам ви с благодарност, Валя, Мария и днешната ми гостенка Сенилга!💕 -
Очень хорошо!
-
Невероятно стихотворение!!!
-
Благодаря за доверието!
-
Добре дошла на моята страница, Валя!😃 Това е стихотворение, на което много държа!❤️
-
Животът с неговите преживелици трудни, изисква разбирането на близките ни души, затова горчат ни "думите мълчани", а "надеждите ни буренясали", остават неразбрани. Прекрасно стихотворение!💖
-
Благодаря за милите думи, Лиди!😃
Това е много специално стихотворение за мен, твърде лично и изповедно е, но се радвам, че ти харесва.🤗 -
Скъпа Мария,видях,че си коментирала мое стихотворение и реших да прочета твои такива.Аз съм от скоро във форума и затова още не съм успяла да прочета стиховете на много хора.Това,обаче,което прочетох от теб ме кара да оценя още повече твоето одобрение на стиховете ми,защото виждам,че си много "сърцат" човек,който изживява искрено и дълбоко.Бъди здрава!
-
💕🤗🌹! Трогната съм 😃
-
Удоволствието е мое Мария❤
-
Благодаря, че прочете и сложи в любими, както и че ме последва, Валя!🌹
-
Стика ти гърлото! Прекрасно написано!
-
Благодаря ти, че съпреживя с мен!🤗
-
Настръхнах, Мария! Доплака ми се!
-
Радвам се, че си тук, Ваня!🤗 И споделяш, както и преди си го правила, болката ми.💖
-
Брилянтна поезия, която прави красива дори болката!
-
Благодаря ти, Калине! Радвам се, че младата вълна от автори в сайта посещава моята страничка и оставя мнението си под стиховете ми под формата на коментар!
Хубав ден ти желая! -
Стиска за гърлото, пари очите... Толкова лично, истинско, тъжно... и красиво... Респект и към мъката, и към дарбата ти!
-
Зойче, навлязла си в най-тежките ми поетични води... Оловни са... 💦
-
Поезия, която те хваща за гърлото - адмирации!
-
Нека и в твоя житейски път грее обичта, Хари!😃
-
Христос се роди! Той е обич!
-
Стига ми да вярвам " че обичта няма граници"...
Честито Рождество Христово, Хари!😃 -
Не се плаши, Ти!
Защото страховете ти, ще бъдат изтрити, сълзите ти изпити...
И ти, ще се представиш пред тях, а те ще те чакат!
Защото няма вечен живот и няма вечна смърт....
Защото обичтта няма граници...
И ти,ще дойдеш до Йордан...
И водата, ще е студена...
Но, ще ти е топло... -
Как попадна тук? Днес мислено бях в същите гробища, защото точно на Коледа стават 20 дни от смъртта на сестра ми... Надявам се, че е вече на по-добро място... Мир на праха ѝ...
-
Разплака ме ти, Мария!
Боже, ти си Благословена! -
Семейството ни преподава и учи на много ценности. Да, и моето беше такова, затова съм задължена на родителите си.
Благодаря, че сподели тъгата ми, Боженски! -
Тъгата можела да бъде красива! Мария, това не ме изненадва, защото съм се докосвал до твоите поетични възможности. Доколкото те познавам живяла си и живееш достойно, както са те учили в семейството.
-
Макар и предизвикващо сълзи, аз съм щастлива, че те е докоснало и си ми оставила този прекрасен коментар! Благодаря ти, Скитнице млада!💕😃
-
Преглъщам си сълзите... Всяка дума преди да достигне сърцето ми, засядаше в гърлото и стискаше... Много тъжно, истинско и безкрайно човешко!
Благодаря, за красивата и докосваща поезия! -
Благодаря ти, че споделяш радостта ми от присъждането на този важен за мен приз на името на обичаната още от юношеските ми години поетеса Станка Пенчева! И че го правиш под награденото стихотворение, станало любимо на толкова много откровенци, Светулче!💕🌹😃
-
Скъпа Мария! Честита специална награда от Петия национален поетичен конкурс "Дървото на живота"! Покорявай и занапред нови поетични върхове! 👏
🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹 -
Ани, започнала си нашето поетично запознанство с много тъжно мое стихотворение. Наминавай, ще откриеш и по-ведри!😃
-
Деничка...💞💕💞
-
Тук се връщам на всеки коментар и не само, и чета, и чета..и съпреживявам.
-
Дани, всичко това е толкова човешко и съкровено. Благодаря ти, че съпреживя с мен!💕
-
"С óрехов лист те завивам след мен да не пекне
майското слънце и жежко на теб да ти стане"
Трогваш! Това листенце... тази жива обич... съвсем по човешки докосва всеки, който е изпратил родител.
Мария...😢 -
Благодаря ти за милия коментар, Румене!
-
Уникална творба, наистина е изключително силно! Личи си че е изстрадано...
-
Това стихотворение не е участвало в конкурс, Метеор. Благодаря ти за хубавите думи в коментара!
-
Момчиле, много тъжно и старо стихотворение си си избрал и си успял да изживееш мъката ми в него.
Благодаря ти за посещението и коментара! -
Плъзнаха в късното сълзи под моите клепачи -
бе нужен миг - и усетих се в твоята роля -
то е тъга по човек за теб значим !
Изповед тежка от твоята тежка неволя !
Поклон ! -
Не са нужни много думи. Важното е, че си тук, Деа!
Да помълчим заедно... -
Толкова трудно се пише такава поезия...и толкова трудно се чете, заради буцата в гърлото...поклон и ще замълча.
-
Как ли да те наричам? Може би Тера!
Благодаря ти, миличка(о)! Усещането, че ме четат и ми дават такава висока оценка, дори такива млади хора като теб, е много приятно! Харесването на някой автор е стъпка от обучението, дори и когато е невидима.🌹🍀🌹 -
Тежко,тъжно,разтърсващо и красиво... В гърлото ми заседна буца,докато го четях.Пак ще кажа(може би не за последен път),че имаш страхотен талант.
-
Сигурно това е най-тежкото ми стихотворение... Изстрадано е..., затова... Благодаря ти за думите на подкрепа, Ивита!
-
Ох...Не се чете лесно ...Направо удря в сърцето, кара те да изтръпнеш, да онемееш и настръхнеш...и чак тогава, ..ако все още не са рукнали сълзите ти - да продължиш...Какво да кажа?!... Немея пред таланта ти, Мария! Браво!
-
Новите сълзи са узрели и ни напомнят, че след седмица е Черешова задушница...
Благодаря ти, Павлина! 🍒
Боженски, извинявай, че чак сега видях включването ти! Зарадва ме! -
Почитанията ми.
-
Мария, твоята поезия винаги ме разчувства и имам нужда да я прочета по няколко пъти за да не изпусна нещо! Поздрави!
-
Върнала си се доста назад в стиховете ми, но щом си открила тези червени сълзи, си отпила и от моята мъка, Краси.
Благодаря ти, че остави този чувствен коментар! -
Дълбок стих. Оставила си душата си, Мария. Докато четях, сякаш капеха тези узрели череши, откъснати от сърцето и всеки стих пламваше с особена сила. Благодаря за усоволствието да го прочета!
-
Благодаря, че прочете и коментира!
-
Много тъжно.
-
Петя, толкова много ме зарадва с присъствието и с коментара си точно под това стихотворение, която ми е много скъпо... Прегръщам те със сърцето си!
Шефе, извинявай за причинените сълзи! Сестра ми също не можа да го прочете до края... -
Разплака ме с добрите сълзи, от които на сърцето му става по-леко.
-
Почувствала си същността на човешкото в нас и си ми оставила прекрасен коментар! Много ти благодаря!
Осветен да е денят ти, мила! -
Съкровено, свидно. Изкървяло и записано с поетична писмовност! Благословено от Бога благодарствено синовно чувство! Никога да не ни напуска, защото без него загубваме сетивата си за любовта!
-
Благодаря на твоето отворено сърце, че е почувствало моето, Петя!
-
От сърцето...
-
Доре, много си мила! Винаги бъди добре дошла в поетичната поляна на пасирката!
-
Хубав и пъстроцветен ден! Ще разлиствам страниците ти, защото в тях откривам много мои неща, които ми пасват по мярка и някой друг ги изразява по различен от твоя начин - със своя си почерк...тоест дава ти нещо от себе си...по красив начин...чрез силата на думите...До скоро!
-
Трогната съм от думите ти! И щастлива!
-
Когато нещо трябва да стигне до някой - то стига...Аз ти благодаря!
-
Заслужава си човек да пише, дори само, за да получава такива коментари като твоите! Сърдечно ти благодаря!
-
Уникално! Ще замълча емоцията която ми роди този стих....Благодаря за това вълшебство..!
-
Руми, тук сме си близки и равни, затова не е нужна тази учтива форма в общуването между нас! Благодаря ти за ласкавото отношение към моите стихове!
-
Много-много ми допада Вашият стил на писане! Благодаря за удоволствието!
-
Нина, благодаря ти, че и ти опита от моите червени сълзи..!
-
!!
-
Радвам се да те видя отново под това стихотворение, Албенче! Хубав творчески уикенд ти желая!
-
Много е хубаво, Мария! Поклон пред нашите майки и дано бъдем достойни дъщери!Поздравявам те за вълнуващия стих и Майстора за избора!
-
Благодаря ти, Латинче! На сън ми дойде идея за стихотворение и ще се опитам да я осъществя.
-
!
Хубава и творческа вечер, pastirkanaswetulki! -
Сега сълзите ми са бистри и са от вълнението, което вие, Мая, Меги и ти Силве предизвикахте с коментарите си...
Благодаря, че не подминахте това много лично изповедно стихотворение, момичета! -
Трудно ми е да коментирам, Пастирке на светулки тази съкровена изповед. Когато един творец подаде душата си на длан аз само мога да се поклоня пред нея. Почитания!
-
Изключително въздействащ стих! Прегръщам те, Мими!
-
Написах, несвойствено за мен, дълъг коментар и интернет го изтри. Приемам го, че така е трябвало да стане..
Затова само ще те поздравя за силата да облечеш нещо толкова съкровено и лично в изящна, словесна изповед... -
Ели, коментарът ти е толкова фин и искрящ от човечност и съпричастност, че ме просълзи...
-
Не смея да коментирам това откровение, излято от самото ти сърце, Мария.
Само те поздравявам за умението да споделиш по най-убедителен начин съкровени чувства.
Поклон и светла й памет на милата ти майчица! -
Винаги съм казвала, че стиховете ми са по-умни от мен, затова понякога успявам да изненадам дори себе си. Поезията скъсява разстоянието между хората, сигурно затова се чувстваме толкова близки една друга, Райне! Почти се разплаках от вълнение след като прочетох възторжения ти коментар!
Влади, искрени благодарности за ласкавите думи! -
Какво направи ти , Мария! Как изля душата в тези толкова естествена и свидна изповед! Нищо по-истинско не съм чела...възхитена съм от формата и изпълнението, но силата на чувството и емоцията...са уникални! Мария, Мария....копирам си този стих...не не го прибирам просто в любими - прибирам си го в една папка...където си събирам всичко, което да мога да докосна и да прочета ...дори , когато няма ток
Мария, Мария - най-човешката болка и обич....Велика си! Велика...от Бога дарена! -
Стойчо, благодаря ти за трите мълчаливи цветенца!
-
!!!
-
Разплаках ли ви пак, приятели, простете!
Щом пак ви натъжа, с прегръдка "накажете"! -
Занемях!
-
Хареса ми...
-
Мария! Мария! Мария! Разплака ми душата! Поздрав!
-
Момичета..., оставила съм ви без сън с късното публикуване на тази кърваво червена съботно-черешова изповед... Все едно и вас съм замервала с костилки от болка и непрежалима тъга. Извинете ме за сълзите черешови!
-
Тази събота всяка поредна година
със кръвта на череши събужда у живите спомена
и превръща сълзите във поменно вино.
Глътка време за всички, които са горе...
Благодаря, Мария за поезията... -
По неповторим начин си изразила болката от загубата на най-свещения човек - майката! Поздравявам те, Мария!
-
Държи за гърлото!От начало до край!Браво и с горещ поздрав,Мария!
-
Поетично облечени съкровени емоции.
Поздрав, Мария! -
Много силно, мноооого много силно! Истинско и сродно за мен!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
