Apr 14, 2012, 7:04 PM

Червените пердета 

  Poetry
979 0 10
Отронена, ръката ми не бърза,
под себе си постила безметежност.
Едва на сутринта ще бъде мъртва.
А дотогава – цяла нощ от нежност.
Следата от ръката ми е хълбок –
възможност за жена и за посока.
Но аз не бързам. Чувството е дълго.
Преди да е жена, тя беше болка.
Отпускат се червените пердета.
Доволни са, че имат тежестта си.
Без паника издъхват часовете,
сиамецът в просъница приглася. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Random works
: ??:??