14 abr 2012, 19:04

Червените пердета 

  Poesía
980 0 10
Отронена, ръката ми не бърза,
под себе си постила безметежност.
Едва на сутринта ще бъде мъртва.
А дотогава – цяла нощ от нежност.
Следата от ръката ми е хълбок –
възможност за жена и за посока.
Но аз не бързам. Чувството е дълго.
Преди да е жена, тя беше болка.
Отпускат се червените пердета.
Доволни са, че имат тежестта си.
Без паника издъхват часовете,
сиамецът в просъница приглася. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??