Oct 26, 2009, 2:08 AM

...Червено... 

  Poetry » Love
915 0 4
Червената ми рокля ще прозира
с цвят на вино. В устните - тръпчиво.
Тръпчива съм и... трудно ще ме пиеш.
По устните разляла съм...
коприва.

И стъпалата ми - почервенели,
(трънясала - пътеката след тебе)
на луната в сянката разлели се...
В червено.
И изсъхват побелели.

Не късай от устата ми лалетата,
рано е за летен тъжнобер!
Под роклята прозира ми червеното,
а Факли пламват в двете ми ръце!

Червена съм през пролетта -
узрявам,
плодът ми цял е
(нямаш даже резен...)
Гоня лунни сенки боса;
Наранявам...

... А изгорелите
броя наесен.

© Лора Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??