26 окт. 2009 г., 02:08

...Червено... 

  Поэзия » Любовная
900 0 4
Червената ми рокля ще прозира
с цвят на вино. В устните - тръпчиво.
Тръпчива съм и... трудно ще ме пиеш.
По устните разляла съм...
коприва.

И стъпалата ми - почервенели,
(трънясала - пътеката след тебе)
на луната в сянката разлели се...
В червено.
И изсъхват побелели.

Не късай от устата ми лалетата,
рано е за летен тъжнобер!
Под роклята прозира ми червеното,
а Факли пламват в двете ми ръце!

Червена съм през пролетта -
узрявам,
плодът ми цял е
(нямаш даже резен...)
Гоня лунни сенки боса;
Наранявам...

... А изгорелите
броя наесен.

© Лора Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??