В твоя поглед грехът ме гори,
нямам сила за изповед, нямам,
вярвам в кръста, недей ме кори,
разпъни дъх на моето рамо...
Ще се моля без думи, с душа,
от невяра до смърт уморен съм -
всяка вечер в прегръдка лежа,
свещи паля от мъжка нетленност.
Дай ми прошка, ще падна пред теб,
ти вдигни ме нагоре със устни,
покръсти ме в олтара проклет,
и във Ада си нека се спусна.