28.07.2013 г., 19:00 ч.
Честен кръст
В твоя поглед грехът ме гори,
нямам сила за изповед, нямам,
вярвам в кръста, недей ме кори,
разпъни дъх на моето рамо...
Ще се моля без думи, с душа,
от невяра до смърт уморен съм -
всяка вечер в прегръдка лежа,
свещи паля от мъжка нетленност.
Дай ми прошка, ще падна пред теб,
ти вдигни ме нагоре със устни,
покръсти ме в олтара проклет,
и във Ада си нека се спусна.
вярвам в кръста, недей ме кори,
разпъни дъх на моето рамо...
Ще се моля без думи, с душа,
от невяра до смърт уморен съм -
всяка вечер в прегръдка лежа,
свещи паля от мъжка нетленност.
Дай ми прошка, ще падна пред теб,
ти вдигни ме нагоре със устни,
покръсти ме в олтара проклет,
и във Ада си нека се спусна.
© Михаил Цветански Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Силно!Браво!
-
Благодаря ви за споделянето и коментарите! Светлинки сте в душата ми , приятели!
-
Мишо, честен кръст - хареса ми, приятелю! Поздрав!
-
...не си ли противоречите в преживяването, уважаеми, или търсите ритъм и рима ей-така?
-
!!!
-
Хубав стих. Поздравления, Оги!
-
Честен кръст - Борис Христов!
Затварям ви за думите, уши - резето спускам.
Не искам в моя дом да се говори за изкуство -
не искам в хленчене и мъдрословия угодни
напразно да се споменава името господне.
Когато имаше какво да каже на сърцето,
устата ми не криеше езика под небцето
и в стихове - спасителни - макар и тихо,
звънях отвътре, докато отвън ме биха...
Ала сега, докато в разума е още светло,
прибирам стълбата, с която стигах до небето,
и бързам да напусна на поезията храма,
преди да запълзят змии по младото ми рамо.
Каквото съм изпял дотук - ще го изтрия.
Ще вържа двете си ръце - устата ще зашия.
И ще се хвърля лудо на живота по вълните,
това, което някога измислих - да изпитам.
Не е за мойте зъби ореха да бъда гений,
щом не дойде смъртта за мен да се ожени,
щом не можах до днес да изкова от думи кръста,
на който да се изкача и да възкръсна...
И затова сега, отскубнал се до корен,
ще се заема с труд по-благодарен и достоен.
Ще мъкна камъни за мой дом и пот ще лея
над мисълта до утре как да преживея...
Или ще тръгна бос по връхчетата на тревата
подир виновницата за изгубения рай - жената.
И вързан до последната халка на нейната окова,
ще гледам как изсъхва моето дърво духовно..
Мише, жив да си друже! -
Страстта е сила! Поздрав!
-
Поздравления и от мен!!!
-
Поздравления!
-
Страхотно, Оги! Поздрави!
-
Аплодирам!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
