Рисувам си гора от многоточия,
скицирам нервно, като на пожар.
Случайността избистря се нарочно в тик–
безсъние, прерастващо в кошмар.
По дънерите се натрупват лишеи,
гадини допълзяват и множат
мравуняците. Мнимото затишие
отстрелва наказателен отряд.
Посипват ме игличките на смърчове,
на склона голи стволове стърчат.
Не трепвам пред талазите на смерчове,
проскубани илюзии хвърчат. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up