Колко много променят ни датите...
Разпиляват ни като срички.
Вече можем да бъдем всякакви –
и човечни и безразлични.
Или може би е от тъгата?
Оправдания дай ни! Има ги.
Дай ни после глухарчета, вятър...
Ще измием ръцете си, винаги.
Да се целим във гръб? То е просто:
дай ни его, катран... (не ножове!)
Кой ти днес се страхува от Господ?
Кой невинен е? Кой е виновен? ...