Avis (Павлина Соколова)
362 966
30.01.2019 г., 2:39 ч.

Четириточие 

  Поезия
1004 5 9

 

Колко много променят ни датите...
Разпиляват ни като срички.
Вече можем да бъдем всякакви –
и човечни и безразлични.
Или може би е от тъгата? 
Оправдания дай ни! Има ги.
Дай ни после глухарчета, вятър...
Ще измием ръцете си, винаги.
Да се целим във гръб? То е просто:
дай ни его, катран... (не ножове!)
Кой ти днес се страхува от Господ?
Кой невинен е? Кой е виновен?
Все по-лесно е да сме груби.
Дай ни дума и пет секунди.
Любовта ли? Тя е за луди! 
Не за нас – за обичане трудни.
Като теб съм и аз, човеко –
промени ме проклетото време!
Днес играя на руска рулетка
със надеждата да ми вземе
оня Дявол, хазяинът на ада,
всички болки от папка ”минало”,
да съм слаба, наивна и бяла, 
да умея да казвам ”Прости ми!”, но...
Аз съм буря.
Но, всъщност... понякога
пак притихвам навън, под дъжда...
Де да можех да не пораствам...

 

Четриточие.... 
Заваля. 

 

Павлина Соколова

© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудничко!
  • Благодаря Ви!
  • Хареса ми...
  • Павлина, прекрасно е!!!
  • ... последната точка е от Дъжда... в смисъла на трите точки е лудостта...
  • Адашке Лина, не бъди нЕСЕриозна, напиши ЕСЕ! Може да спечелиш къща!
    Надежда... колко хубаво име имаш! Все казвам, че в писанията ми (някои), си имам една любима героиня, моята най-добра приятелка - Надежда-та). Благодаря ти за разбирането!
  • Хубаво и познато!
  • "Колко много променят ни датите...
    Разпиляват ни като срички.
    Вече можем да бъдем всякакви –
    и човечни и безразлични."
    Точно! Поздрави!
    пп. Забележката прочетена, но откъде време за есе...
  • Да се чете ”А всъщност, понякога..” , че много ”но”-та станаха, да им се не види! Опасявам се, че това ми стихотворение само аз ще си го разбирам, но ме топли факта, че си го харесвам!
    П.С. - Ако някой друг вземе, че го хареса - да напише есе като коментар!
Предложения
: ??:??