Влияеш странно, бодро като след дъжд дъга,
а в сънищата ми изчезваш в мистична мъгла.
Отварям очи и дори с въображението си аз,
стоя пред теб усмихвайки се чак до захлас.
Караш сърцето ми да бие лудо, безразсъдно
а мислите ми така отскачаха стихийно, хаотично.
Композираш в него приятно щастие и спокойствие,
осветявайки и най-тъмните кътчета с своето заклинание.
Да те прегърна силно и в ритъм да затанцуваме,
публиката наша е природата омайна и звездите из небето.
Гледайки се един в друг, ни изскубна в унес за време,
а изгрева ни огря така мъдро, живописно, усмихнато. ...