ИлиянПопов
Name
Илиян Попов
Selected works
7 results
Луната и тя
Отново е тук, покоряващо луната огря.
Пробуден от красивия спътник светлина.
Отваряйки очи, опитвайки да прикрие с ръка.
С усмивка се взирам в небесната омайност на вечерта. ...
Отново е тук, покоряващо луната огря.
Пробуден от красивия спътник светлина.
Отваряйки очи, опитвайки да прикрие с ръка.
С усмивка се взирам в небесната омайност на вечерта. ...
1342
2
5
Влияеш странно, бодро като след дъжд дъга,
а в сънищата ми изчезваш в мистична мъгла.
Отварям очи и дори с въображението си аз,
стоя пред теб усмихвайки се чак до захлас.
Караш сърцето ми да бие лудо, безразсъдно ...
а в сънищата ми изчезваш в мистична мъгла.
Отварям очи и дори с въображението си аз,
стоя пред теб усмихвайки се чак до захлас.
Караш сърцето ми да бие лудо, безразсъдно ...
951
1
3
Лежи в покой из тази пустинна нощна приказка,
топлина и мекота го пренася в мир с очи затворени.
Далеч далеч от вечна жажда за мечтана усмивка,
но толкова празно в пустоштa тъжно заровени.
Втренчен поглед над хоризонта в тази фантазия, ...
топлина и мекота го пренася в мир с очи затворени.
Далеч далеч от вечна жажда за мечтана усмивка,
но толкова празно в пустоштa тъжно заровени.
Втренчен поглед над хоризонта в тази фантазия, ...
320
1
Небрежно опитвайки се да избягаме от суровата реалност,
дали в книги, песни, давейки се в алкохол или виртуална такава.
Омагьосвайки ни, надникваме в други светове с пленителни истории,
пропилявайки ценно време грандиозно, какво е важно се забравя.
В настоящето, което е покварено от жаждата за пари ...
дали в книги, песни, давейки се в алкохол или виртуална такава.
Омагьосвайки ни, надникваме в други светове с пленителни истории,
пропилявайки ценно време грандиозно, какво е важно се забравя.
В настоящето, което е покварено от жаждата за пари ...
880
1
1
Облачно e в този пролетен ден и гледайки това мрачно и сиво небе,
Лежейки си на клона необременен и подпирам главата със своите ръце.
По лицето му силен лъч заблестя и леко измърмори: каква ярка светлина.
Това усещане на мека топлина, по кожата му сякаш докосваше го добрина.
Обзе го любопитството не ...
Лежейки си на клона необременен и подпирам главата със своите ръце.
По лицето му силен лъч заблестя и леко измърмори: каква ярка светлина.
Това усещане на мека топлина, по кожата му сякаш докосваше го добрина.
Обзе го любопитството не ...
558
1
2
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
