Читалище свидно
Бях много малка, когато пристъпих
през прага висок - светиня за мен,
когато от рафта прашните книги
покриха ме сякаш с нежен сатен.
Протягах ръце. С очи ги прегръщах,
а после разлиствах с обич и с плам,
чрез тяхното слово света аз поглъщах,
някак далечен, но истински, прям.
Вдишвах дълбоко. Пълнех гърдите
с този вълшебен и скъп аромат,
който ще помня до края на дните
както най-дъхав... хлебен комат.
Читалище скъпо, в селцето ми родно,
прозорец ми стана от слънце облян,
през който надничах и тайно мечтаех,
да се докосна до всичко без свян.
Чрез теб се научих, що е Родина,
с танци и песни в мига споделен.
Детството чудно отдавна премина,
но си ми свидно и в днешния ден.
© Таня Мезева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Част е и от моето детство...
Поздравявам те. -
Хубаво е.
-
Безжичен, Емо, Пети, благодаря ви!
-
И на мен ми хареса. Поздрави!
-
Браво и от мен! Спомних си с носталгия за селската библиотека, която все още си съществува. Но уви, само си съществува!
-
Браво! Сегашните млади не могат да си представят, че тези книги, читалища, библиотеки дори.в най-малките села бяха повече от интернет, уикипедия и т.н. "социални мрежи", които са асоциален и бандитски хаос (и най-често шпионски програми за.получаване на доминация над нормалните хора и най-вече над средната класа, най-опасна за либерастията, защото мисли). А прахът на книги и ароматът на селската читалищна или училищна библиотека направи от България истинска България, независимо от комунисти, капиталисти, соросоиди и тем подобни...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Прекрасни сравнения!
Поздравления, Таня!