22 июн. 2023 г., 19:44  

Читалище свидно 

  Поэзия
219 4 7

 

Бях много малка, когато пристъпих

през прага висок - светиня за мен,

когато от рафта прашните книги

покриха ме сякаш с нежен сатен.

 

Протягах ръце. С очи ги прегръщах,

а после разлиствах с обич и с плам,

чрез тяхното слово света аз поглъщах,

някак далечен, но истински, прям.

 

Вдишвах дълбоко. Пълнех гърдите

с този вълшебен и скъп аромат,

който ще помня до края на дните

както най-дъхав... хлебен комат.

 

Читалище скъпо, в селцето ми родно,

прозорец ми стана от слънце облян,

през който надничах и тайно мечтаех,

да се докосна до всичко без свян.

 

Чрез теб се научих, що е Родина,

с танци и песни в мига споделен.

Детството чудно отдавна премина,

но си ми свидно и в днешния ден.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всяко читалище е като "прозорец",който носи един свят на знанието.
    Прекрасни сравнения!
    Поздравления, Таня!
  • Част е и от моето детство...
    Поздравявам те.
  • Хубаво е.
  • Безжичен, Емо, Пети, благодаря ви!
  • И на мен ми хареса. Поздрави!
  • Браво и от мен! Спомних си с носталгия за селската библиотека, която все още си съществува. Но уви, само си съществува!
  • Браво! Сегашните млади не могат да си представят, че тези книги, читалища, библиотеки дори.в най-малките села бяха повече от интернет, уикипедия и т.н. "социални мрежи", които са асоциален и бандитски хаос (и най-често шпионски програми за.получаване на доминация над нормалните хора и най-вече над средната класа, най-опасна за либерастията, защото мисли). А прахът на книги и ароматът на селската читалищна или училищна библиотека направи от България истинска България, независимо от комунисти, капиталисти, соросоиди и тем подобни...
Предложения
: ??:??