Jan 15, 2020, 6:58 PM

Човечество - не тръгвай! 

  Poetry » Phylosophy
1003 0 3
В черупката на Времето
гъмжи от червеи...
Ядливата сърцевина е малко!
А никой не поглежда корена
и ствола на дървото...
Колко жалко!
Но иначе - сме гладни...
Битовите ни отпадъци
се реят някъде - по вятъра.
И надживявайки душите
стават символи
на многото объркани понятия. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Петрова All rights reserved.

Random works
: ??:??