В черупката на Времето
гъмжи от червеи...
Ядливата сърцевина е малко!
А никой не поглежда корена
и ствола на дървото...
Колко жалко!
Но иначе - сме гладни...
Битовите ни отпадъци
се реят някъде - по вятъра.
И надживявайки душите
стават символи
на многото объркани понятия. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.