Apr 17, 2015, 7:47 AM

Човеци 

  Poetry
518 0 2
Сред пусти полета, из прашни пътеки
от време на време
се мяркат човеци.
А в своите зверства, чрез своите жертви
нечовеци отчаяно
търсят подкрепа.
Всеки ореол е корона от тръни
и всеки венец
е бодлива утеха.
Накрая остава ни празната вечност –
и зрънце надежда
в ръката отсреща. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Random works
: ??:??