17 апр. 2015 г., 07:47

Човеци 

  Поэзия
515 0 2
Сред пусти полета, из прашни пътеки
от време на време
се мяркат човеци.
А в своите зверства, чрез своите жертви
нечовеци отчаяно
търсят подкрепа.
Всеки ореол е корона от тръни
и всеки венец
е бодлива утеха.
Накрая остава ни празната вечност –
и зрънце надежда
в ръката отсреща. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Все права защищены

Предложения
: ??:??