Jun 9, 2007, 2:54 PM

Човек 

  Poetry
1033 0 7
Аз бях човек, като онези всички хора,
които дишат, радват се и плачат,
ала животът ме ограби твърде много,
за да успея да се вдигна на крака.
Аз бях човек и бях обичана,
аз вярвах до последно в любовта,
в приятелството и чертаех дните,
на светло бъдеще и мирна старота.
Не всеки път по план се получава,
и като буря неочаквана среднощна,
плесникът на живота те отвява
на пътя ти в ответната посока. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Random works
: ??:??