U_N_K_N_O_W_N (Кристина)
42 141
9 jun 2007, 14:54

Човек 

  Poesía
947 0 7
Аз бях човек, като онези всички хора,
които дишат, радват се и плачат,
ала животът ме ограби твърде много,
за да успея да се вдигна на крака.

Аз бях човек и бях обичана,
аз вярвах до последно в любовта,
в приятелството и чертаех дните,
на светло бъдеще и мирна старота.

Не всеки път по план се получава,
и като буря неочаквана среднощна,
плесникът на живота те отвява
на пътя ти в ответната посока.

Приятели-предатели загубих.
Усетих много удари в гърба,
прашинките от моята наивност
превърнаха очите ми в мъгла.

Аз бях човек... бях истински човек,
сега сама останах да се скитам
и нощем аз поглеждам към небето,
а там единствено звезди фалшиви виждам.

© Кристина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Сиси!
  • Не се бях замисляла, но може би наистина звездите са фалшиви. Харесват ми стиховете ти!
  • Благодаря!
  • Браво, Криси!!!
  • Великолепен стих!Браво!
    Но това което не ни убива ,ни прави по-силни!
    Пожелавам ти сила Кристина!
  • А , ето значи какво си загубила...подобно стихосложение мога да чета с векове!!!Дано никога не убият таланта ти!Ръкопляс!
  • Огледай се и знай - в този свят
    на бездуховна, алчна тъмнина
    звезди все още много има...
    Виж, те са там - в човешките сърца!

    И... не погубвай вярата в себе си-
    бъди Човек и пак такъв си остани.
    Ще има много радост в живота ти,
    споделян с новите приятели!

    !!!
Propuestas
: ??:??