Човек в шпионката

Mar 28, 2018, 4:07 PM

Poetry » Phylosophy

690 4 9

Пищят оголените жици
и ронят стон и зъзнещ звук,
и сякаш глътна всички птици
далечният и алчен юг.
С канап небето ли ще вържеш
от теб, за да не отлети?
Със нокът по стъклото стърже
студът – и в пантите скрипти.
Обрулени от тъмнината
след босите ти ходила,
изстиват стъпките на вятъра
и моето: – Здравей, ела! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Човек в шпионката

Want to read more?

Random works