yotovava (Валентина Йотова)
2644 22365
Mar 28, 2018, 4:07 PM

Човек в шпионката 

  Poetry » Phylosophy
662 4 9

Пищят оголените жици
и ронят стон и зъзнещ звук,
и сякаш глътна всички птици
далечният и алчен юг.

 

С канап небето ли ще вържеш 
от теб, за да не отлети?
Със нокът по стъклото стърже
студът – и в пантите скрипти.

 

Обрулени от тъмнината
след босите ти ходила, 
изстиват стъпките на вятъра 
и моето: – Здравей, ела!

 

Как скоро леко ще нараства 
със зрънце просено денят 
и вятърът ще те прехласне
с горчив бадемов аромат.

 

И ти ще тръгнеш – ненаситен,
да пиеш цвят и светлина, 
забравил колко си се скитал 
за ласка, дом и топлина.

 

Стихията е знак за пролет 
във изгрева необуздан. 
Вратата някой е отворил. 
Но трябва да преминеш сам.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??