Човек в шпионката

28.03.2018 г., 16:07 ч.

Поезия » Философска

687 4 9

Пищят оголените жици
и ронят стон и зъзнещ звук,
и сякаш глътна всички птици
далечният и алчен юг.
С канап небето ли ще вържеш
от теб, за да не отлети?
Със нокът по стъклото стърже
студът – и в пантите скрипти.
Обрулени от тъмнината
след босите ти ходила,
изстиват стъпките на вятъра
и моето: – Здравей, ела! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Човек в шпионката

Искате да прочетете повече?

Предложения