yotovava (Валентина Йотова)
2627 22179
28.03.2018 г., 16:07 ч.

Човек в шпионката 

  Поезия » Философска
643 4 9

Пищят оголените жици
и ронят стон и зъзнещ звук,
и сякаш глътна всички птици
далечният и алчен юг.

 

С канап небето ли ще вържеш 
от теб, за да не отлети?
Със нокът по стъклото стърже
студът – и в пантите скрипти.

 

Обрулени от тъмнината
след босите ти ходила, 
изстиват стъпките на вятъра 
и моето: – Здравей, ела!

 

Как скоро леко ще нараства 
със зрънце просено денят 
и вятърът ще те прехласне
с горчив бадемов аромат.

 

И ти ще тръгнеш – ненаситен,
да пиеш цвят и светлина, 
забравил колко си се скитал 
за ласка, дом и топлина.

 

Стихията е знак за пролет 
във изгрева необуздан. 
Вратата някой е отворил. 
Но трябва да преминеш сам.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??