Човекът без чадър
Като мъдра жал на старец изоставен
пее мартенският мадригален дъжд,
няма рози върху стръкове отрязани
и в пещта на бога – дънер от Едем...
Тропа конекрадец по дуварите,
по стрехите яха морните коне,
виждам как по ризата му овъргаляна
водят капките камшични боеве.
Заваляха керемиди и ранени птици.
Бурен петък, не дъждовен химн –
змейно там лудува със змеици, ...