Човекът без чадър

Като мъдра жал на старец изоставен

пее мартенският мадригален дъжд,

няма рози върху стръкове отрязани

и в пещта на бога – дънер от Едем...

Тропа конекрадец по дуварите,

по стрехите яха морните коне,

виждам как по ризата му овъргаляна

водят капките камшични боеве.

Заваляха керемиди и ранени птици.

Бурен петък, не дъждовен химн –

змейно там лудува със змеици,

омагьосвайки нощта в пра-мит.

Но един чудак за права бога

ходи смело под дъжда без дъждобран,

сух от правила и ангелоподобен,

светлоок - излязъл от библейски храм!

Виждам как в косите му антени

никнат звуци, а в ръцете му бодат криле –

разлетяват се камшици, дяволите да го вземат!

Тоя с шлифера върви към някое небе!!!

Във очите му - простор без хоризонти,

цяло – не, но неговият дял поле!

Не е образ Сий, а смъртен, безподобен,

някакъв чудат Човек!

Сигурно е бос, без топли дрехи...

под дъжда излязъл без чадър и щит.

Питам се обаче: ние, превъзходните,

докъде с товара можем да пълзим...

... после Той ще хвърли в огъня

пръски дъжд и черна пръст,

с вино ще подпали болката  

и на думите пирони ще издигне кръст.