Dec 19, 2004, 4:35 PM

Човекът, който идва 

  Poetry
819 0 3
Нетрайна глъч на цветни гласове,
еднакви камъчета, дни еднакви
като ръжда се сипят от очите.
Късно е да се променям и
пак съм същия – със същността
на дъб и роза.
Разтворен в небесата и с неподвижна
форма на сърце.
Движение на светлина преди да дойде
Ангела до вашта къща.
На острова тежи ръката с факела запален,
( о, Ничше - символ на свободна воля, която ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Random works
: ??:??