19.12.2004 г., 16:35 ч.
Човекът, който идва
Нетрайна глъч на цветни гласове,
еднакви камъчета, дни еднакви
като ръжда се сипят от очите.
Късно е да се променям и
пак съм същия – със същността
на дъб и роза.
Разтворен в небесата и с неподвижна
форма на сърце.
Движение на светлина преди да дойде
Ангела до вашта къща.
На острова тежи ръката с факела запален,
( о, Ничше - символ на свободна воля, която
ти прекъсна пътя)
а колко ли тежат Хавайте и рамките от лудата
ръка – безкраен празник на наситените багри
( защо ли вече не се ражда Ван Гог?)
На този остров бих искал да е празника…
Човекът, който идва си подсвирква
леко….
еднакви камъчета, дни еднакви
като ръжда се сипят от очите.
Късно е да се променям и
пак съм същия – със същността
на дъб и роза.
Разтворен в небесата и с неподвижна
форма на сърце.
Движение на светлина преди да дойде
Ангела до вашта къща.
На острова тежи ръката с факела запален,
( о, Ничше - символ на свободна воля, която
ти прекъсна пътя)
а колко ли тежат Хавайте и рамките от лудата
ръка – безкраен празник на наситените багри
( защо ли вече не се ражда Ван Гог?)
На този остров бих искал да е празника…
Човекът, който идва си подсвирква
леко….
© Божидар Пангелов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти Даричка..понякога има Дарове..понякога))))
-
чела съм го този стих, но пак го чета с удоволствие
великолепен е)
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
на дъб и роза."
А трябва ли да се променяш?
Харесва ми стиха!