Dec 2, 2019, 12:04 AM  

Човекът, който поправяше чадъри 

  Poetry
543 8 22
Прозорчето светулка, там отсреща,
на масичка отрупана с чадъри,
ръцете му огряни в бели свещи,
той сменя части нещо си говори.
Така го помня. В къщата до кулата.
А баба каза, нощем че будувал.
Поправяйки чадърите на хората,
просторите в душата си лекувал.
Промъкваше се в тъмно щом капчука,
засвиреше ритмично на пиано.
Катери се нагоре по улука –
на покрива изправен, колко странно. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Илиева All rights reserved.

Random works
: ??:??