Plevel (Силвия Илиева)
232 13711
2 дек. 2019 г., 00:04  

Човекът, който поправяше чадъри 

  Поэзия
508 8 22

 

 

Прозорчето светулка, там отсреща,

на масичка отрупана с чадъри,

ръцете му огряни в бели свещи,

той сменя части нещо си говори.

Така го помня. В къщата до кулата.

А баба каза, нощем че будувал. 

Поправяйки чадърите на хората,

просторите в душата си лекувал. 

Промъкваше се в тъмно щом капчука,

засвиреше ритмично на пиано. 

Катери се нагоре по улука  –

на покрива изправен, колко странно.

 

Днес къщата е още там до кулата.

И още вътре майсторят и стържат,

но не чадъри правени за хората.

А за убийци. В дюкяна за оръжия.

© Силвия Илиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Бени!
  • Много силно, Силве! Един точен щрих от тъмната страна на действителността, съпоставен с миналото...
  • Благодаря Ви, много Георги.
  • Да,да да...Поздравления за образността, за въздействието и за финала...
  • Благодаря Ви много за топлите думи!
  • Поздравления за силното перо и поетично поднесените истини, Силвия!
  • Какъв контраст! Изненадахте ме с края.
  • Много ми хареса.
  • Харесах произведението ти, Силвия !
    Поздрави !
  • Благодаря Ви от сърце!
  • " Просторите в душата" се лекуват с човещина, а твоите няма да бъдат никога болни, защото ти я имаш, Силве! ❤️
  • И ние имахме преди в квартала един човек, който поправяше чадъри на една сергия. Сега уви чадърите са взаимозаменяеми, както и много други неща в консуматорското ни общество. Много човешко стихотворение.
  • Човек може да бъде, колкото велик, толкова и жалък! Поздравления за интересната хрумка, която отразява човешкото падение!
  • Три пъти обиколих града, Силвенце, докато намеря обущар. Намерих го. Малка зелена барачка, свряна между "Golden не знам си какво" (огромен китайски магазин) и Дрип шоп (магазин за дрехи втора употреба). Такива са и отношенията ни днес - за еднократна употреба...
  • Марианче, Георги, Сенд, Краси, Лидия, Каменов, благодаря Ви, че се спряхте, споделихте и взехте отношение. Благодаря за любими. Прекрасна седмица изпълнена с простички, но смислени моменти! Поздрави на всички.
  • Ми, прогрес...
    Е, тъмен и страшен е, но сами си го постройхме...
    Поздравявам те.
  • Някога познавах един обущар, един часовникар, един месар, една млекарка, един зарзаватчия, един пекар, един шивач, дори един шлосер. Като дойде демокрацията очаквах отново да се появят такива малки дюкянчета, където ще те посрещнат, ще ти се усмихнат, ще ти услужат, ще си поговорите /за времето, за здравето, за парите.../,пък то - молове, супери, вериги /?/. И отново сме анонимни, както в целия голям град, и ни обслужват, а не общуват с нас. После реших, че поне на етажа ще излезем от анонимност, но но не, и там не се получи - сменят се наематели и ние сме си все така непознати, с малки изключения. Докога? Не знам. Да, наистина - времената се менят. Харесах произведението.
  • Много човешко стихотворение. Поздрави, Силве! И темата е развита с естествения спомен за "просторите в душата", които все повече са кът...
  • Не отива към добро този свят. Има едно глобално мутрясване и опростачаване. Изчезна онази патриархалност, когато хората се усмихваха един на друг и си мислеха доброто.
    Уловила си го.
  • Много хубаво!
    Защо липсваш?
  • Благодаря ти Стойчо!
  • Един лиричен и съвсем човешки протест!
Предложения
: ??:??