Човекът на задните мисли

Mar 11, 2021, 8:09 AM

Poetry

360 4 6

Той носи излъскан балтон,
усмивката грее дежурно.
С познат до баналност фасон
и своето ведро ноктюрно.
Фалшивото тъй си личи –
в очите прозира фриволно.
И даже дори да мълчи
заема пространство околно.
Дали осъзнава дори,
той свойте изкуствени мисли?
Как с тях се е слял – не боли
съзнанието му каменисто!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Човекът на задните мисли

Want to read more?

Random works