11 мар. 2021 г., 08:09

Човекът на задните мисли 

  Поэзия
326 4 6

Той носи излъскан балтон,

усмивката грее дежурно.

С познат до баналност фасон

и своето ведро ноктюрно.

 

Фалшивото тъй си личи –

в очите прозира фриволно.

И даже дори да мълчи

заема пространство околно.

 

Дали осъзнава дори,

той свойте изкуствени мисли?

Как с тях се е слял – не боли

съзнанието му каменисто!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много точно казано, Миг. Благодаря за коментарите, Роси, Стойчо, Ели, Миночка!
  • Фалшиво, та чак се възгордяло с фалшивите си мисли! Хареса ми!
  • Целият е изкуствен!
  • Но защо трябва да го показваш?
    "Лордове ",колкото искаш!
    "Аристократите" днес са на мода!
    Истинските са друга порода.
  • Фалшив в едно, фалшив във всичко! Харесва ми!
  • Човекът на задните мисли - герояТна нашето време,
    иска всичко да вземе той. а това за съвестта си е бреме!
Предложения
: ??:??