Човекът с главна буква

Когато застанеш на отворен прозорец

                                      и гледаш Небето,

когато застанеш пред отворена врата

                                и гледаш в Самотата,

когато си Птица

                    и усетиш силата на вятъра.

Тогава си Човек.

Когато потънеш в забравата на Морето,

когато чуеш музиката в  Душата си.

Тогава си Човек.

Когато намериш Слънцето

                                             в мрачния ден,

Когато видиш Луната

                               в безпросветната нощ.

Тогава си Човек.

Когато се научиш

                                  да плаваш в Безкрая,

когато се научиш

                            да вървиш по Хоризонта.

Тогава си Човек.

Когато видиш първото

                                            пролетно Цвете,

когато погълнеш първата

                                   капка Роса в утринта.

Тогава си Човек.

Когато Светът е

                  изчезнала цивилизация за теб,

когато няма еуфория,

                        движение и красота за теб.

Тогава си Човек.

Човекът, велик като Бога

и лек като перушина.

Човекът, хилядната част от Атома,

в една Вселена - безкрай.