Човекът в огледалото

Jul 31, 2009, 1:08 AM

Poetry » Phylosophy

597 0 2

Няма лек за тъгата.
Има само хапчета,
които мисълта размиват.
Обличат с ленностни одежди
живота ми и го убиват.
Не ща да спирам...
Ах ,защо не ща да спирам!
Кога съм жив, кога умирам?
Левитирам над света в мъглявина и болка,
без смисъл в нищо да съзирам.
Живях като птица,
а завършвам в гробище за самолети. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Човекът в огледалото

Want to read more?

Random works