Няма лек за тъгата.
Има само хапчета,
които мисълта размиват.
Обличат с ленностни одежди
живота ми и го убиват.
Не ща да спирам...
Ах ,защо не ща да спирам!
Кога съм жив, кога умирам?
Левитирам над света в мъглявина и болка,
без смисъл в нищо да съзирам.
Живях като птица,
а завършвам в гробище за самолети. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация