Аз съм човекът във късният час,
който замислен гледа звездите.
А дали и те гледат към нас?
И търсят във нас някакъв смисъл?
Навярно така е, защото е мрак.
Навярно и те, като мене будуват.
И аз им проблясвам от малкият свят.
И смисъл им давам-да съществуват.
© Кольо Колев All rights reserved.