Nov 27, 2011, 12:59 PM

Човешка душа 

  Poetry » Phylosophy
869 0 37

        Човешка   душа

 

 

Изкачвам   стъпалата   на   дните,

множат  се    годишни    спирали,

сребреят     неусетно       косите...

По-мъдър  ли  съм?...  Едва  ли!

 

 

Изгреви  и  залези  във  мен се гонят,

гори  ме  още  жаждата   за    път,

непознати   здрачни    небосклони,

и   в  съня   ме   мамят    и    зоват.

 

 

Такава  е   човешката   моя   душа -

възкръсва  във  буря,  линее в застой -

не  моли и миг  за спасителна суша,  

нито за  смешния  надпис  "вечен   покой".

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??