Човешка душа
Изкачвам стъпалата на дните,
множат се годишни спирали,
сребреят неусетно косите...
По-мъдър ли съм?... Едва ли!
Изгреви и залези във мен се гонят,
гори ме още жаждата за път,
непознати здрачни небосклони,
и в съня ме мамят и зоват.
Такава е човешката моя душа -
възкръсва във буря, линее в застой -
не моли и миг за спасителна суша,
нито за смешния надпис "вечен покой".
© Запрян Колев Всички права запазени
Поздрав!