stasroki (Венцислав Илиев)
14 3
Sep 13, 2008, 4:07 PM

Човешкият живот 

  Poetry » White poetry
751 0 2
Преминава една малка частица време
през моята люто ранена душа
и се озовава там...
сред дивите поля.

Срещам младостта,
разцвета на годините си,
а след това - ето я старостта!
Наляга ни тъй дълго и трайно.

Ах... Ах... живот...
Живееш и умираш!
Но след тебе нов живот се ражда,
а ти тлееш в тъмния студен гроб.

© Венцислав Илиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Стиховете на всеки автор, Г-жо Цандева изразяват неговата житейска истина. Стиховете ми са много тъжни както и самия ми живот. Благодаря ви все пак за вашия коментар.
  • Аааа! Младо момче си, а какви мисли са те налегнали, чак ми залютя от ранената ти душа!От тази житейска истина никой не може да избяга, за съжаление...Очаквам ведрите ти стихове! Успех!
Random works
: ??:??