Човешкият живот

13 сент. 2008 г., 16:07

Поэзия » Белые стихи

776 0 2

Преминава една малка частица време
през моята люто ранена душа
и се озовава там...
сред дивите поля.
Срещам младостта,
разцвета на годините си,
а след това - ето я старостта!
Наляга ни тъй дълго и трайно.
Ах... Ах... живот...
Живееш и умираш!
Но след тебе нов живот се ражда,
а ти тлееш в тъмния студен гроб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Човешкият живот

Искате да прочетете повече?

Предложения