Чрез Теб
В зеницата на твоята душа
потъвам сякаш до забрава,
размиват се ненужните неща
и само Любовта остава.
Животът сътворява чудеса
дошли от приказки старинни,
със страсти дишам и горя -
на клада до виновни и невинни.
Забравям за тревоги, за вини ...
Надмогвам тленната си мисъл.
И нищо на сърцето не тежи: ... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up