Бях на морето,
с пясък си играх.
Тогава стана нещо чудно.
Кит един изплува
и ми заговори той с човешки глас:
- Момченце мило, ха, ела.
Искам нещо да ти споделя. -
и отведе ме далече,
в чудна някаква страна,
при говорещи дървета,
в дворци със пет слънца,
с гледки чудни, дивни
и със пъстри синева.
~*~
© Катерина Лулф All rights reserved.