Rasha
40 results
Без път ли остана или без надежда,
в посока незнайна днес ли вървиш?
Щастие няма или си отхвърлен,
а може би също тъжиш?
Посоката там е - пред тебе открита, ...
  233 
Недей да плачеш – няма смисъл,
за мъртвите недей тъжи,
те нивга няма да се върнат,
не ще ги съживиш със своите сълзи.
Но живите са тука, ...
  637 
Някога баба много обичаше да ми разказва за Гората на мъртвите. Това е едно от онези суеверия, които един път влезнали в главата ти, никога не я напускат.
„И помни,“ казваше тя, „никога не погребвай мъртвите, така обиждаш не само природата, а и него.“
„Кой е той, бабо?“
„Духът от гората, милото ми.“ ...
  710 
Какво е най-лошото, което може да ти се случи?
Да умреш? Едва ли – особено ако вярваш в задгробния живот.
Да легнеш обездвижен на легло? Това определено е много лошо положение. Но виж, има трансплантации, има операции, има експериментални лекарства, има дори смърт, а за жалост, някои хора се хващат ...
  973 
“И на седмия ден, като свърши Бог делото, което беше създал, на седмия ден си почина от цялото дело, което беше създал.
И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от цялото Си дело, което Бог беше създал и сътворил...[1]”
За жалост това не важи за мен. За Смъртта никога няма по ...
  727 
С някои неща си мислиш, че ще свикнеш. Гледаш ги един, два, три пъти, но дори и четвъртият те кара да се чувстващ странно и да се питаш „Защо?“. Мислиш, че няма с какво да те изненадат, че си подготвен за всичко и че очакваш много от ставащото около теб, но когато те почукат на вратата ти (или на вр ...
  1701 
И ето ти дочака със своите очи да видиш умирането на света.
След него друг роди се, възкръсна сякаш нов от пепелта.
Грешки стари да поправи, това бе неговата цел
и начало ново да постави, отвъд стария предел.
Но ето че така не ще да се получи, ...
  642 
Ветровете на времето ни разделиха,
но това не може моята любов към теб да спре,
aз все още теб милея и обичам,
усещам как по теб ще плаче вечно моето сърце.
Сега пръстта гроба ти покрива, ...
  516 
Има една лъжа, заблуда която сами си налагаме. В началото искаме да станем на 12, после на 15, а накрая на 18. Дори не забелязваме кога животът минава покрай нас. Не чуваме възрастните, които ни казват, че това са най-хубавите ни години. Дори и да го чуем просто няма как да го разберем и осъзнаем. А ...
  612 
***
Отпусни се, виж света,
усети огнената му ръка.
Погледни го - право във очите,
и хвани го - здраво за юздите.
Недей мъчи се, времето лети, ...
  466 
Беше един от ония есенни дни, в които въпреки припичащото слънце, можеше да се усети студената милувка на приближаващата зима. На вън постепенно ставаше все по-студено не само през нощта, но и през деня. Често в последно време, когато минавах покрай другите котки ги чувах как си мърморят недоволно п ...
  623 
Задушница е времето, в което близките на мъртвите ходят до гробищата, правят помен и се молят за прошката на починалите. Всеки знае, че има четири Задушници, но за малцина е ясно, че на само една от тях душите от Рая и Ада могат да напуснат вечната си обител и да се върнат за един ден обратно на зем ...
  750 
Усещам, че те разочаровам по някакъв начин
и нещата не вървят добре между нас,
направим ли нова крачка - нещо ожесточено ни тласка назад.
Дните се нижат един след друг,
a нещата се объркват с всяка изминала секунда. ...
  869 
Обстановката беше потискаща. От Всякъде лъхаше на старост. Имах чувството, че се бях върнал 50 години назад във времето. Почаках малко и с нетърпение си погледнах часовника. Вече бяха минали повече от 5 минути от обявеното време. Скоро те станаха на 10, след това на 15 и накрая на 20-тата минута има ...
  939 
Текстът не цели да засегне когото и да било.
Бате Кольо и компанията му седяха в селската кръчма. Барманът Данчо, който беше и сервитьор, познаваше всички. Докато полираше чашите за алкохола и чиниите за мезетата, погледът му пробягваше от маса на маса: бате Кольо, Димчо, Емил, Христо, Мартин, Коко, ...
  972 
- Не ме гледай така. И не смей да ми възразяваш. Знам, че не си съгласен по всички въпроси, които ти поставих, но първо ме изслушай.- Джоунс се прокашля и продължи.- Както казах, ние не сме братя. Това, че ни е родила една майка и сме от един баща, не ни прави братя... Непрекъснато ме набедяваш и пр ...
  712 
Бате Янчо отиде за риба на езерото Ариана. Стовари багажа и се настани на столчето си. Минаха два часа, откакто бе започнал риболовът. Кукичката отново бе дръпната. Беше му кеф колко лесно налапват въдицата. Бяха глупави точно като народа, който го беше избрал за народен представител. Изтегли рибкат ...
  1153 
Сара беше най-добрият брокер на недвижими имоти в града. Едва 30-годишна, тя управляваше една от най-големите агенции в Манхатън. Не обичаше да задава въпроси, а само си вършеше работата. Това бе нейната страст и мечта.
Сама си беше шеф и сама определяше работното си време. Изцяло отдадена на работа ...
  1122 
Преди сто лета в една земя отвъд океаните и моретата живеел принц, прекрасен като нарцис. Всички девойки в страната били влюбени в него. Когато дошло време да се жени, заприиждали моми от всякъде, но той ги отпращал една по една. Баща му правел балове, канел знатни девойки – коя от коя по-красива, н ...
  2114 
Живял някога един момък на име Томас. Той ходел с баща си за риба, връщали се с богат улов, а когато имали и повече, продавали на пазара.
Един ден царят минал от там и купил от рибата им. Тя тъй му се усладила, че казал да наредят на момъка и неговия старец всеки път, когато имат улов за продан, да ...
  1122 
Бях на морето,
с пясък си играх.
Тогава стана нещо чудно.
Кит един изплува
и ми заговори той с човешки глас: ...
  851 
Седя и гледам "Is it real" и се чудя как е възможно хората да вярват в това!? Той доста често има логично обяснение, но човек трябва може да разграничава реалното от нереалното, духовното от недуховното.
Може би за мен голяма част от нещата са прекалено логични, но всеки си има гледна точка. А лечен ...
  2351 
В едно царство, някога - много, много отдавна - живяла една принцеса. Тя била изключително красива - имала дълга, златна като слънцето коса и сини като дълбокото море очи.
Един ден тя повикала поданиците си и им казала да разнесат новината, че, който й донесе най-хубавия дар на света, ще се омъжи за ...
  2135 
Портретът
(Продължение)
Беше пролет. Слънцето преваляше към залез. Бай Саво приготвяше масата за вечеря, усмихвайки се леко под мустак.
- Асене! – гласът му се разнесе из къщата – Асене, ела тук, момче!
Асен се показа от към обора, където до преди миг слагаше храна в яслите на воловете. Сивчо и Дух ...
  838 
Предчувствие
Първият работен ден. И сега какво? Нищо! – седиш и работиш. Работиш, работиш, работиш, а забележките те връхлитат една след друга като градушка в пролетен ден. Първата ти мисъл е: „Няма да се справя”, но после осъзнаваш, че не е чак толкова невъзможно. Що се отнася до теб – ти се старае ...
  833 
Лунната светлина галеше кожата. Лекият полъх на вятъра си играеше с косата й, а единственият шум, който нарушаваше спокойствието на гората, беше от падащата вода.
Тя постави на земята лъка, стрелите и с плавно движение съблече дрехата си. Когато водата я докосна, тя изтръпна. Тялото й, плувнало в по ...
  1345 
Ех, това време! Знаете как е на границата между есента и зимата – нито топло, нито студено. Бе, с две думи - нямаш идея какво ще ти донесе времето утре. Но тези всички описания не са важни – важна е тя. Да. Ей, онова момиченце с дългата кафява като абанос коса. На не повече от 14-15 години е и, повя ...
  925 
- Скъпа, моля те!
- Не!
- Моля те, прасковке, прости ми.
- Казах не! Това е непростимо!
- Недей, миличко, виж какви цветя ти купих само, но ти си много по-хубава от тях. ...
  938 
Силен рев разцепва тишината,
огнена вихрушка разбулва тъмнината.
Буйни огньове един след друг се появяват
и хората ужасени с вик се изпаряват.
Злато, огън и синя тъма, ...
  777 
Да разчупим мисленето
Аз нов съм тук, не ставам за поет,
но ръкавица ще захвърля смело,
а който иска – да чете
и се замисли върху тая скука. ...
  878  12 
Чувствал ли си се някога безпомощен,
безсилен... пред смъртта?
Ако не си - недей опитва,
не ще разбереш моята тъгa.
Гледаш как животът във вените тече, ...
  748 
Навън е мрачно и някак студено
звездите разбулват тягостна тъма.
Луната надниква някак смутено
зад облак, прикрил я далеч от света.
~~*~~
  740 
Душа
Бавни стъпки в гробна тишина,
лек полъх обвит от самота.
Ридание едно изтръгнато от душата,
умира бавно тя в прахта и в тишината. ...
  705 
- Татко, какво правиш тук? Събудих се, а теб те нямаше…
- Чакам майка ти, момчето ми.
- Но майка умря преди 10 години, а ти си вече стар! Не стой тук - ще се простудиш. Пък и даваш лош пример на внука си.
- Знаеш ли, преди да се оженим с майка ти, ходех всяка вечер преди изгрев слънце на чешмата изв ...
  809 
Сватбата
-1-
Зимата отмина и отстъпи място на пролетта. Цветята и дърветата се окичиха с пъстри одежди, а тревата се поклащаше лениво под порива на лекия вятър. Птичките пееха и чудната им песен изпълваше селото. Капки роса блестяха по тревата, а слънцето се подаваше бавно и мудно от изток. Денят се ...
  816 
Времето беше дъждовно. Купести облаци се бяха събрали на небето, а бурята и дъждът напираха да излеят гнева си над земята. Селото беше на четири километра, но дори и от това разстояние паметникът се виждаше.
Алекс гледаше гробницата. Пишеше името на един човек, но на него му се струваше, че там има ...
  1231 
Момчето
(продължение)
Беше хубав пролетен ден. Слънцето грееше високо в небето, а лекият ветрец охлаждаше трудолюобивата челяд на нивята. Бай Саво беше седнал на един камък в двора си и гледаше доволно към работещото пред очите му момче, кимаше одобрително и го насърчаваше с някоя и друга похвала. Ж ...
  1594 
Място за двама - как хубаво звучи,
но дали не е измама
и дали има място без лъжи.
В спокойно, тихо кътче,
без да има кой да ни безпокои - ...
  668 
Най-верният другар
- 1 -
Имало едно време, някога много отдавна, в едно кътче забравено от света, война между доброто и злото. Един магьосник с невероятна сила, каменно сърце и четирима пазители, борещи се за свобода и справедливост...
Но това е друга история, тази, която ще ви разкажа, стана съвсем ...
  1560 
Седем дена и седем нощи
аз не мога да заспя.
Странно…
за какво ли тъжи моята душа?
Плясък на вълните отвън разцепва тишината ...
  689 
Random works
: ??:??