Ти беше сън. Дори не беше истински...
За теб не бях запалила огнище.
Не беше принц от детските ми приказки.
Дойде без кон, самотен и разнищен.
Прегърна ме с ръце, от студ сковани.
Погали ме с вдървените си пръсти.
Изпи със устни старите ми рани.
Докосна вярата и тя възкръсна.
Поспря... Посгря се... После си отиде...
След тебе отлетяха пеперудите.
Небето се забули от обида.
Луната се прегърби от почуда. ...