11 oct 2009, 15:43

Чудо 

  Poesía » De amor
1123 0 25
Ти беше сън. Дори не беше истински...
За теб не бях запалила огнище.
Не беше принц от детските ми приказки.
Дойде без кон, самотен и разнищен.
Прегърна ме с ръце, от студ сковани.
Погали ме с вдървените си пръсти.
Изпи със устни старите ми рани.
Докосна вярата и тя възкръсна.
Поспря... Посгря се... После си отиде...
След тебе отлетяха пеперудите.
Небето се забули от обида.
Луната се прегърби от почуда. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??