На сина ми
Пронизвай ме със детските зеници
по-бистри от небесния простор,
искрящи зад решетките-къдрици
и нежнозвучни като птичи хор.
Не би ги спряла никаква преграда
да бъдат извор на истинността.
Очичките ти парят без пощада
във вече съгрешилата душа.
Но ти, дете, не ме вини, защото
във детството си също нямах грях.
С годините натрупах във живота ...