valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
22 ene 2007, 9:16

ЧУДО 

  Poesía
759 0 9

                                                             На сина ми

Пронизвай ме със детските зеници

 по-бистри от небесния простор,

искрящи зад решетките-къдрици

и нежнозвучни като птичи хор.

 

Не би ги спряла никаква преграда

да бъдат извор на истинността.

Очичките ти парят без пощада

 във вече съгрешилата душа.

 

Но ти, дете, не ме вини, защото

 във детството си също нямах грях.

С годините натрупах във живота

по малко: злоба, алчност, грубост, страх.

 

Сега, повярвал в твоята магия,

съветвам те – подобно не греши!

Пази си детските мечти-светини

 и остани с пронизващи очи!

 

Че най-голямо чудо на земята

е туй: да бъдеш винаги дете -

с очите си да раждаш свободата,

която не стои на колене.

 

 

 

 

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??