Каква безкрайна юнска нощ
изтече бавно над морето.
Сред звездния ѝ сребърен разкош
е буден само замечтан поетът.
Сега вълните укротени спят
и пясъците на брега тъгуват
за детски стъпки и за топъл смях,
които всяка сутрин ги събуждат.
Градът навярно дълго ще мълчи
застинал във око на риба.
Русалка нейде своите коси
защипва с лунната си фиба. ...