slavi2002
91 results
Не си ме питала защо
мълча, когато зазорява.
Понякога броя до сто.
Така гневът ми преминава.
Не искам сенчица дори ...
  410  11 
  455 
Моята майка прилича на ангел -
и косите ѝ бели, и шалът ѝ.
Нежен скреж изографиса стъклата
във винетки и кристални овали
и с най-прекрасните крехки дантели. ...
  374  10 
Когато в часовете сини
тъй призрачен градът изглежда,
наплитат кривите комини
кълбенцата си сива прежда.
Но аз дори не забелязвам ...
  664  14 
Красива си. Нощта е къса.
В притихващия ти овал
отекват взрив и земетръси.
Без тебе как ли съм живял?
Забравям име и посока, ...
  1009 
До кафето и часовника
на масата
блестят карфиците -
на купчинка.
Внимателно те наблюдавах ...
  432 
Простил съм ти отдавна, но защо ли
мисълта за тебе тлее още?
Аз виждал съм те в най-различни роли,
в най-дългите непредвими нощи.
Изтиквам от пространството полека ...
  455 
Аз
искам -
щом си с мен -
пътят да е
разнопосочен. ...
  436 
Потайна си като река,
в която сам ще се удавя.
Не си протягала ръка.
Но аз умея да подавам.
Душата ми е куп сено - ...
  437  13 
Аз вярвам, че смехът лекува,
защото е роден от светлина.
Тъй както синята светулка
разкъсва пенестата тъмнина,
така и ти - когато се засмееш - ...
  580 
Навярно всеки има таен код,
чрез който се обръща към живота.
Дали през тъмното намира брод,
или върви през трънена Голгота?
Не съм приятел с падащия мрак. ...
  415 
В невидимите светове
на твоите зелени ириси
преливат чудни цветове
на влюбени пламтящи ибиси,
разцъфнал люляк и жасмин ...
  671 
Вечерен теменужен здрач
Дълбока тишина след него.
И тежки стъпки на орач,
след миг воловете разпрегнал.
Осили на презрял овес, ...
  535  13 
Какви безумни цветове!
Небето – бяла стъкленица,
в която блъска със криле
пленена, непозната птица.
След миг денят ще се взриви. ...
  1567  14 
  979 
Накуп аз призори не бях събрал
все още звездните карфици,
когато хвърли своя свилен шал
луната в моите зеници
и после се наля с кайсиев дъх ...
  1908  24  27 
Море е – може да разкаже
как голата луна се къпе
след залез в звездните миражи,
където смъртен не е стъпял.
Като дете е непослушно, ...
  1006 
Самотен беше старият моряк,
подпрял се върху дървената маса,
душа разголил и напълнил с мрак
олющена от ветровете чаша.
Притихваше на огъня жарта, ...
  901  11 
  1327 
Навярно много дълго съм мълчал
и съм забравил да говоря.
Очите ми се пълнят със печал
и са претръпнали от горест.
Тогава, моля те, постой за миг ...
  2151  15  26 
Ронени пшенични люспи –
златни слънчеви боички,
мойта майчица изкусно
бодна в новата ми ризка,
два тегела със зелено – ...
  756 
Момиченцето не спеше. Болката го отпусна и то лежеше неподвижно. Мислеше си, че ако се раздвижи, тя пак ще се върне. Нощта се беше спуснала неусетно навън и от прозореца на стаята се виждаха само звездите. Сякаш целият свят се състоеше от небе. Даря не помнеше откога е тук. Толкова дълго ѝ се струва ...
  792  10 
Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебника по физика. Утре съм на олимпиада. Родителите ми отдавна спят. С едно ухо слушам телевизора и през слуха ми преминават новините. 141 години от освобождението на София. Градът, който всъщност никога ...
  2312  14 
Косите ти ухаеха на сняг
сред смугла ноемврийска вечер,
на бухващия търпеливо хляб,
на житено мълчание обречен,
на огън, който кротичко пращи, ...
  2438  23  33 
КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ?
Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини за тяхното решаване. Проблемите, с които се сблъскваме и не ни унищожават, ни правят по силни. Климатът се променя и това е проблем, за чието решаване ще бъдат необходими много време и усилия.
Всеки де ...
  2308  12 
Сън за утрешния ден
Когато въздухът е тежък
и прах в очите ти люти,
и смогът през гърдите реже
в Мумбай, Атина и Париж, ...
  1474  11  14 
Каква безкрайна юнска нощ
изтече бавно над морето.
Сред звездния ѝ сребърен разкош
е буден само замечтан поетът.
Сега вълните укротени спят ...
  900  12 
До себе си писма ли писах?
Дъждът ли скришом ги прочете?
Аз бях облякъл бяла риза.
Изпра я облакът безцветен.
Потекоха на хоризонта ...
  3228  29  37 
Опитах се да бъда честен –
не струва нищо и е лесно,
но този свят ми стана тесен
и ме посрещаха с насмешка.
Фиданка посадих на двора ...
  850 
****
Денят започва в шест без пет.
Понякога е много тъмно.
Луната – бледолик поет,
върху словата си осъмва, ...
  3157  29  40 
БЕЗ ОКОВИ
Ако няма да има дъга
и светът ви остане безцветен,
прегърнете наесен дъба –
лист и жълъд ръждив приютете. ...
  1317  15 
- Не се страхувай, не, недей.
Тъй мама често ми говори.
- На всекиго кажи - Здравей.
Обичай и цветя, и хора.
Страхът е страшен, не светът. ...
  1238  15 
ТАЛИСМАН ЗА ЩАСТИЕ
От всички звездни детелини,
които моето небе красят,
една във моята градина
изрони се в сребро и цвят. ...
  1347  13 
Пониква думата след корена,
прохожда с първите ни звуци.
Говорят с недомлъвки хората
и приказката им скрибуца.
И тя е ту бодил назъбен, ...
  877  11 
ПРОЩАЛНИТЕ ДУМИ НА МАМА ЗА СВОБОДАТА
Тези тъмни фасади и дворчета с кичести ружи
с мен говориха дълго в часа на презрялата есен.
Бях до мама, положил главата си в нейните скути,
и се вслушвах в гласа ù – уморен, неспокоен, унесен. ...
  1041 
Последният сън
Околчица потъна сред гъстите мъгли,
нощта настъпи бавно и някак неусетно.
И изгревът, бродиран със борови игли,
росата ще изплаче над Ботевата чета. ...
  1050  11 
Ако имах едно магазинче...
Джани Родари
Да можех всекиму да дам
мечта, която да се сбъдне,
наел бих щанда най-голям ...
  1211  10 
Злите духове нямат тук никакъв шанс.
Завъртяха се страшни приказни маски.
И в лудешкото темпо на вихърен танц
се разпъпват първите пролетни краски.
С тежки стъпки хлопки дрънчат над рога, ...
  854 
  1438 
Морето през ноември се чумери,
вълните побелели са от скръб.
И пясъците на брега треперят,
с рендосван от виелицата гръб.
Къде потъна юнската му дреха ...
  885 
Random works
: ??:??