Как бавно времето сега без теб минава,

когато ти отиде си от мен,

моля се и пръсти стискам, само

при мен да се завърнеш някой ден.

Виж каква развалина съм само,

не съм и мигнал от мига,

когато с теб си тръгна щастието ми голямо,

а с мен остана злата самота.

Очи затварям и пред мен си,

бяла, нежна и обляна в светлина,

ръка протягаш ти да ме погалиш,

о, Боже! - колко липсва ми това.

Чуй ме, върни се,

крещя сега и моля Бога,

чуй ме, върни се,

че повече без теб не мога,

чуй ме, върни се,

за да прогониш самотата,

чуй ме, върни се,

че ти си мойта обич свята.